Shortcut

Винтиджът е термин, който води своя произход от виното. Добрите винари ще ви кажат, че това са плодовете, набрани от една реколта, преработени във вино и отлежали, но винаги носещи белега на конкретна година.

Винтиджът пази в себе си усещането за сорт, за отрязък от време, за уникалност и неповторимост. Затова навлиза във всяка част от бита ни. В дома, в интериора, в екстериора, в градината, в бара, в хобито, в модата.

Във всяка една от тези насоки има спорове и вариации по въпроса кое е винтидж. Но ако трябва да постигнем консенсус, ще кажем, че винтиджът са стари дрехи, предмети, сбирки, датиращи от 1920-те до 1980-те. Всичко преди това обикновено се класифицира като антично, всичко след това, като съвременно или модерно.

Страстта към винтидж модата набира огромна популярност в последните години. Ако трябва да търсим отговора на подсъзнателно ниво  - причините са ясни. Всички ние си спомняме колко красиви, здрави, трайни бяха предметите от нашето детство. И не е само носталгия. Понякога този предмет наистина е класика, с оригиналната си изработка или с простата, екологична и устойчива материя от която е направен.

Винтиджът не е само декор на пространството, което обитаваме, той носи дух. Онзи дух, който искаме да запазим от миналато, от най-хубавите си години.

В последните години винтиджът започва да се превръща и в индустрия. Само преди десетилетие бе трудно да намерите на едно място любими винтидж вещи, освен на места, като Jumble and Pearls vintage sale в лондонския Айлингтън, или на Frock Me vintage fashion fair в Челси. Сега интернет направи така, че светът е на ръка разстояние. Можете да намерите любимите си вещи в разновидности и изработки за каквито само сте мечтали, от всяко кътче на света.

За някои винтиджът е начин на живот – ще ги видите по улицата в разкроена пола от 60-те години, на високи, но дебели токчета и чорапи с ръб. За други това е колекционерска страст – те пазят ревниво редките си, изящни статуетки, или класическите грамофони с фуния.

За трети, винтидж колекцията им е инвестиция. При целия финансов хаос около нас, осезаемата, материална стойност на класическите стари вещи ги прави твърд актив, в който дори можете да инвестирате парите си, за да спасите стойността им от централни банкери и политици – прахосници.

За тези, които колекционират, или инвестират в такива вещи има няколко неща, което ги прави ценни. Колко са редки, кой е майсторът или марката, как е запазен предметът.

Винтидж вещите могат да са употребявани, но може и да не са докоснати. И в двата случая те може да имат своята стойност за купувача. Хубавото на винтидж модата е, че тя не е масова мода.

Независимо дали дизайнът на дома Ви клони към винтидж, шаби шик или котидж стил, или е семпъл и съвременен, винаги има място за няколко или поне един аксесоар, който препраща към миналото и създава неповторим уют.

Източник >> vintagework.com/passion-vintage-nostalgia-lot-more

Shortcut

Шведският букмейкър Unibet, чийто акции се търгуват на борсата в Стокхолм, и имащ значимо присъствие на родния онлайн хазартен пазар, определя Благой Иванов – Багата, като абсолютен фаворит за спечелването на риалити формата „ВИП Брадър“.

Само петима участници останаха в борбата за наградата, като коефициентът, който букмейкърът предлага за самбо боеца е 1.50.

Букмейкърът, който традиционно залага по-малки печалби от случайни събития (между 5 и 10%), в случая залага 25-процентова печалба от въпросния пазар. (Това означава, че ако заложите пропорционално на всеки един от участниците, така че винаги да реализирате една и съща печалба, независимо от победителя, в крайна сметка ще инкасирате загуба от 25%).

На тази база, вероятността Багата да излезе победител реално се оценява на около 50%.

Иванов, който доби слава след победата над легендата в свободните боеве Фьодор Емеляненко, стартира надпреварата, като един от най-солидните фаворити за крайната победа. Имиджът му бе помрачен седмица преди края, когато под влиянието на алкохола стана заплаха за съквартирантите – като погна Никол Станкулова и обеща на Орлин Павлов да го превърне в „женски гълъб“, като характерът на последната трансформация определено също имаше сексуален отенък.

Втори, според Unibet, се котира Фънки, с коефициент 3.5, отговарящ приблизително на 21,4-процентова вероятност да е краен победител. Авторът на мерната единица „Къцамун“, който доведе в България легенди като Мадона, Стинг, Металика и стотици други, определено ще намери подкрепата на бохемски настроената част от публиката.

Единствената дама на финала – Никол Станкулова, се котира при коефициент 6.5 или 11,6% вероятност. Станкулова, която фейсбук почитателите на предаването определиха като най-красивият и най-интелигентен участник, вероятно е оценена с по-слаби шансове, поради факта, че доминантната при гласуването е дамската публика, която рядко фаворизира себеподобни.

„Приживе блаженият“ (по думите на Андрей Слабаков) Къци Вапцаров е предпоследен в предпочитанията на букмейкъра - при коефициент 8.00. Т.е – вероятност около 9,4% за многострадалния и вечно дуднещ бивш водещ и тв продуцент.

Изненадващо букмейкърът определя за абсолютен аутсайдер Орлин Павлов. Певецът, който спечели друг риалити формат бе сред първите трима класирали се за финала, след гласуването на зрителите, така че е изненадващо, че букмейкърът му отрежда най-малки шансове. Той се котира при коефициент 10.00 – т.е ще спечелите 100 лева, при 10 заложени на Орлин, при негова победа.

Финалът е в събота вечер, след което телевизията стартира Big Brother All Stars, който ще събере под един покрив ред звезди от различни реалити формати.

Shortcut

В момент, когато българинът тръпне над джакпот, който минава 8 милиона и фантазира как би наместил тези пари, аз имам друг въпрос. Какво бихте направили, ако имахте контрола над 8,6 милиарда лева? Точно така, не бъркам, милиарда... Не са ваши, само ги управлявате.

Въпросът не е хипотетичен. Водещ анализатор на църковните въпроси оценява точно на толкова имотите на Българската православна църква. Ниви, ливади, гори, лозя, сгради, каквото още се сетите. 8,6 милиарда.

Сега ви става ясно защо битката за патриарх се очертава да е толкова ожесточена. Контролът няма да е над духовното паство, а над доста по-прозаични и тривиални неща, които уж са от лукаваго.

Та към въпроса. Какво бихте направили? Ще се изкушите ли? Година, две, три, пет начело на църквата...Управлявате имотите. Разпореждате се с тях. Заменяте ги. Идват ренти, наеми, дивиденти. Вали златен дъжд около вас.

Е, може ли тогава човек да ви обвини, че ролексът ви е станал златен при подобни метеорологични условия? Как да обясните на някоя нахална журналистка или на някоя изкуфяла баба-мирянка, че всъщност 30 000 долара не са никак много пари за някакъв хибриден „Линкълн“. Така де, какъв е проблемът да си купите Бентли или Ролс-Ройс?

Българската църква доста отдавна е скъсала с проблемите на народа. Подобно да политиците, владиците са част от един кръг, в който властват правилата на мафията – ако си сред вълци трябва да виеш. Ако останалите митрополити имат ролекси и ролс-ройси, а ти живееш като аскет – просто „издишаш“.

И досега патриархът имаше проблем с контрола над това, което се случва в отделните епархии. И то не само заради преклонната му възраст. Единен синодален регистър на имотите – на храмовете, митрополиите, на патриаршията – няма.

Контролът над приходите и разходите също клони към нула. А говорим за държава в държавата, която има активи, както казахме за милиарди, и приходи и разходи за стотици милиони годишно. Тоест, църквата е минала едно ниво над мафията – нея няма дори няма кой да я контролира.

Човекът начело на църквата ще управлява огромни активи за нашите мащаби и не се знае колко силен ще е ангелът му, но също така и управленските качества и погледа над хората под него. Не на последно място, човекът начело на църквата ще е заобиколен от колеги с досиета и с доста солидни финансови възможности. Ако се окаже някой от малцината принципни митрополити – той просто няма шанс. Все едно да сложиш Майка Тереза начело на Камората.

Някак по на заден фон остава дълбоката нищета в която е изпаднало паството – физическа и духовна. Ако погледнем добрите примери – ще видим колко голяма нужда има то от своите водачи. Един-единствен свещеник в Нови Хан успява да свърши сам, това от което държава и църква отдавна са абдикирали – грижата за безпомощните.

Ако един прост отец от нищото прави нещо, то един патриарх с милиарди зад гърба си би трябвало да прави чудеса.

Ако чалгата и агресията в обществото съсипват морала – е добре не да бъдат заклеймени, а да бъде даден добрият пример. За съжаление, златният ролекс на митрополит Николай и Линкълн-ът на дядо Кирил не са такъв пример.

Shortcut

Един клип от юни живо ми напомни един британски талант, за който научих на този сайт:

Изумителна история! :)

Shortcut

Седем дни са страшно дълъг период от време, в който може да се случи какво ли не...Бойко Борисов може да излезе със становище, което до края на седмицата се е променило 46 пъти, докато накрая по логиката на повратливото движение на земята се върне в изходна позиция. Гърция може да вземе още поне един заем от международните кредитори, който няма никакво намерение да връща. Играчите на ЦСКА, Левски или Литекс може да научат, че имат нов треньор. Впрочем, през миналата седмица играчите на ЦСКА, Левски и Литекс научиха, че имат нови треньори.

В понеделник страната осъмна с нов президент – Росен Плевнелиев стана първият кандидат на управляваща партия, който влиза на Дондуков 2. Разбира се, ние научихме със закъснение това официално, тъй като ЦИК продължаваше и продължаваше и продължаваше да брои бюлетини. Те бяха навсякъде – в джобовете на кандидат-кметове, в чували, торби, контейнери, а в село Войводово си записваха резултатите на белота връз тях. Нищо чудно, че ЦИК има такива проблеми да ги преброи.

Във водещите новини липсваше депутатът от ГЕРБ  Светослав Иванов, който този път не помагаше на бременни представителки на секционно-избирателни комисии да мъкнат чували с бюлетини и остави това на други свои приказни колеги – Карлсон, Дядо Коледа и Гена – Генадий, крокодил.

Часовникът, спечелен от Цветан Цветанов на бас с премиера, се оказа някакво съмнително китайско менте за 150 лева. „...струва 150 лева. Аз го лъжа че е по-скъп. Да се радва..“

Докато Цветанов се радваше, в понеделник вечер на поредния си часовник,  гръцкият премиер, на когото няколко дни по-рано бяха обещали едни пари и след като банките-кредитори се навиха да не си търсят половината от старите, шашна света, като заяви, че ще обяви референдум.

Във вторник стана ясно, че служител на НСО е бил наказан, защото завел Лютви Местан при Борисов, вместо при Първанов. Дето се вика, той човека как да разбере разликата?

Никола Саркози се шокира от идеята за референдум в Гърция, колкото всички нас, но успя да се пребори с конкуренцията и да привика Папандреу за процедура известна като „нашокване на канчето“.

Симеон Дянков използва суматохата за да прокара проектобюджет 2012, в който вече липсват чушките, доматите, лучецът, а след като още в предишния бюджет нямаше колбасец – не става ясно дали изобщо говорим за пица или е изпекъл тестото за мекиците.

В четвъртък Папандреу заболя от болест известна като „бойкоборисизъм“ – променяше мнението си на кръгъл час. Първо обяви, че референдумът ще е на 4 декември. После поиска временно правителство. Накрая се нави и на правителство в което да го няма – стига партията му да командва парада.

Без никаква връзка с депутата от ГЕРБ Светослав Иванов, от Младежкия театър съобщиха, че ще поставят Карлсон. С Герасим Георгиев – Геро в ролята на момчето с перката. Харесваме Геро, но... Друго си е Светослав Иванов.

В петък Георгиос Папандреу се събуди с цицини по главата, от всичкото нашокване, което Меркел и Саркози му нанесоха. Съобщено бе, че референдум няма да има. Съобщи го финансовият министър Венизелос. Поради две причини. Първо, предвид габаритите му от „Нова демокрация“ не смеят да му противоречат. Второ, според непотвърдена информация от анонимни източници – чимберите му на връщане в самолета били причинили на Папандреу по-сериозни цицини даже от тия на Меркел.

Също в петък стана ясно, че Симеон Дянков закрива Държавния резерв. Вероятно под негово давление в БДЖ също започнаха мащабни орязвания. Засега най-неравна изглежда борбата му с феодалните старци от БАН, които не искат да си ходят дори при липсата на бюджет.

В далеч по-сериозните новини от деня – кметове в градове, села и паланки положиха клетва. Сред тях беше и Илеми Бефа. В сравнение с него Светослав Иванов изглежда като невинно тимуровче. Да припомня, че докато bTV го интервюираха, бай Илеми, господин Бефа премяташе от един в друг джоб незнайно как оказала се там бюлетина. А после бил виновен ЦИК, че не може да ги преброи.

Навремето битуваше един виц – че програмата на албанската телевизия започвала всяка сутрин с обръщение към единствения си зрител – „Добро утро, Енвер ходжа“ и приключвала програмата с „Лека нощ, Енвер ходжа“

В петък вечер българският Енвер ходжа завърши с участие в „Панорама“, където сред всички бисери роди и цял диамант.

„Ако царят беше президент, за Шенген дори нямаше да си помисли Холандия да ни спира“ – убедено заяви Бойко Борисов – „Защото съм сигурен, че холандската кралица щеше да се намеси лично тогава. Сигурен съм.“

„Няма среща по света, която да съм провел и в края й да не ме попитат „Как е царят?

Как е? Как да е – брои едни декари с гори и се чуди дали да не подари Мусала на бедните.

В събота сутрин премиерът осъмна в ТВ7. Там участва в спортната рубрика (къде другаде – той играе тенис с Борис Бекер, шах срещу Каспаров и мач с Вучката, а въпреки това е така пренебрегван от спортните предавания)

Там Борисов заяви, че търси „усилено“ спонсор за Левски.

В неделя, след като се убеди най-накрая, че ЦИК е изброила каквото където е открила, Меглена Кунева призна поражението си, честити на победителите и заяви, че остава в политиката. И на няколко пъти натърти, че би участвала пак. Ако Цветан Цветанов реши, че избори изобщо ще се провеждат.

Дами и господа, драги деца, приключи още една упорита седмица в българския и европейския политически живот. Господин Плевнелиев е президент, Илеми Бефа – кмет на село Войводово, Светослав Иванов е депутат от ГЕРБ, а Георгиос Папандреу – премиер на Гърция.

Сега разбирам какво имаха предвид феновете на Арсенал, които едно време скандираха за собствения си бек Лий Диксън – „Щом той може да е национал на Англия, ние що да не можем?“