Не съдете хората, които опитват и не успяват. Съдете само онези, които не успяват да опитат.
Новини
Вицове
Форум
Снимки
Приятели

Партньори

Хостинг и домейн

Категории

Всички - 1716
Софтуер - 384
Любопитно - 230
Забава - 184
Други - 125
Булгаристан - 92
Игри - 76
Хардуер - 72
Интернет - 67
България - 53
Сигурност - 44
По света и у нас - 41
Музика - 41
Linux - 40
Програмиране - 38
Аванта - 38
Филми - 33
Хитринки - 31
Windows - 29
Куриози - 19
Вируси - 18
Къси разкази - 13
Романтика - 10
Драйвери - 10
Фото - 9
Телефони - 7
Статии - 6
Телевизия - 5
Финанси - 1
Хостинг и домейн

Новини

Булгаристан >> 08.07.2004г. - 09:41ч. >> Escarina | Коментари (6) | Shortcut

“Кой ви е казал че животът е приятен?”

Помествам това като категория новина. Защото смятам, че някак си "Вицове" не е правилно. Макар че отдавна за никого това не е новина, а е като стария вестник в клозета на село, забравен някога си там, забучен на пирон на вратата, на който никой не обръща никакво внимание, нито на това, което може да пише в него. Защото е истина и защото ни се случва на нас и насвякъде около нас. В милата ни родина. И нито може да ни изненада, нито нещо да промени. Но е истина.

***

В онази септемврийска нощ Сашо каза: “Кой ви е казал че животът е приятен?”

Кой е Сашо ли? К’во те интересува, той замина за Канада. А, ще го чакаш да се върне? Добре, късмет!
След 3 дни летим за Лондон. Още не осъзнавам колко малко ни остава преди да попаднем в ада. Ада на материалните удобства, объркването, страха, унижението и безсилието. Аре да си останем тук, всички заедно. В родината. Където ще получаваме заплата, по-малка от сметката за ток. Където не е важно какво можеш, а кого познаваш. Където, ако си късметлия, ще ти купят "Лада" за сватбата и 20 години по-късно ще наследиш апартамента на родителите си. Защото от тото се печели рядко. А парите са нищо, стига да имаш много.
Кога ще се видим? Не ставай смешен, баче. Такива въпроси не се задават, когато Х = ?, а У < нищо. За всичко плащаш цена. Освен ако не си осакатен отвътре. При раждането.
Звъня на Надя. Идва. Преди нея ме посреща Рико. Комбината. Винаги сме били комбини. Т’ва е повече от приятели. Щото с комбината се разбираш без думи. Той знае. Стискам го за носа. Върти глава и ръмжи на майтап. Това ни е здрасти-то. Отмята лапи и подскача към вратата.
Него го няма. Отиде си вчера. За нас. Защото сме е/и/мигранти. А живота си върви. Другаде. Ние сме под похлупака. В матрицата. И не ни е позволено да обичаме. Оставили сме обичта някъде там, където сме живи. Където той е угаснал без прегръдката на Надя. Защото тогава сме се борили за оцеляване. И не е било време за обич. Защото сме е/и/мигранти.
Боли. Боли толкова, че ти иде да си скъсаш душата на хиляди парченца и да я разпилееш, за да не се върне никога.

Ще се оправим. Щото сме кучета. Защото те ни направиха хора. И болката ще се притъпи. А пълно щастие ще постигнем, когато спрем да чувстваме.

Дали??????????????????????

***
Благодарение на моя колега justas


Търсене



Последни събития

• Новина    (07.11-11:44ч.)
Виц         (30.09-18:21ч.)
Коментар (19.08-12:42ч.)
Виц         (11.07-18:27ч.)
• Новина    (19.06-11:54ч.)
Коментар (04.06-22:51ч.)
• Новина    (11.01-22:50ч.)
• Новина    (17.11-13:22ч.)
• Новина    (14.11-09:58ч.)
• Новина    (24.08-11:50ч.)


посещения: 3588334 | онлайн: 21 | sms: 16844 | уникални днес: 60 | импресии днес: 1983 Реализация Милен Василев © 2002
Играй онлайн Sokoban