Не съдете хората, които опитват и не успяват. Съдете само онези, които не успяват да опитат.
Новини
Вицове
Форум
Снимки
Приятели
Категории

Всички - 1716
Софтуер - 384
Любопитно - 230
Забава - 184
Други - 125
Булгаристан - 92
Игри - 76
Хардуер - 72
Интернет - 67
България - 53
Сигурност - 44
По света и у нас - 41
Музика - 41
Linux - 40
Програмиране - 38
Аванта - 38
Филми - 33
Хитринки - 31
Windows - 29
Куриози - 19
Вируси - 18
Къси разкази - 13
Романтика - 10
Драйвери - 10
Фото - 9
Телефони - 7
Статии - 6
Телевизия - 5
Финанси - 1
Новини

Други >> 29.10.2004г. - 16:30ч. >> Escarina | Коментари (14) | Shortcut

БББ - или Брюксел - Бълрагия - Букурещ

нещо като пътепис с елементи на сравнителен анализ

В рамките на 3 седмици имах възможност да посетя две европейски държави - Белгия и Румъния.
В Белгия отивах за първи път. Беше ме страх от летенето със самолета, не знаех къде точно ще попадна и т.н. Обаче и летенето се оказа хубаво нещо, като се има предвид полета на Луфтханза, и Белгия се оказа много приятна страна (което силно подозирах). Усмихнатите и лъчезарни лица, толкова отзивчивите хора, ведрото настроение и още много положителни емоционални елементи у хората бяха първите неща, които ми направиха силно впечатление. Още на митническия контрол на летището във Фракфурт се сблъсках с този феномен - "с усмивка и в помощ на клиента", който за България е огромна рядкост. Брюксел е многонационален град, има толкова много хора от различни народности, толкова е шарен и пак всички като че ли се преобразяват и стават едни такива приветливи хорица... Може би е от възпитанието и адаптирането, не знам. Но по всичко си личи различната култура и то култура, на която искаме да приличаме и която дори твърдим, че я имаме. Но уви не е така. Просто бях втрещена как колите спираха като заковани само някой да приближеше пешеходната пътека тип "Зебра" (други пешеходни пътеки така и не видях) без дори да е стъпил на нея или да има намерение да пресича. Колкото и силно да се движеха колите, каквито и светофари да светваха - червени, жълти, зелени - те винаги спираха. Направо се чувствах неудобно, че пресичам улицата. А няма да ви разправям пък каква инфраструктура имат - улиците им улици, с маркировка и знаци и светофари и нямаше нито едно нещо дето да е накриво, избеляло или счупено; слизаш за метрото, но се оказва, че това е възлова транспортна точка, от която можеш да хванеш и влакче и автобус без да се налага да излизаш; и във всички презовни средства си има инфо талбо, къдо ти пиеше коя спирка е следващата и накъде аджеба отива автобуса да речем... Немам думи. Кога ли и у нас ще стане така...
А какви прекрасни бонбони правят да знаете (може би някои от вас знаят, но за останалите...), просто са вълшебни - прекрасен шоколад във всички цветове на кафявото до бяло с един мек и вкусен пълнеж... мммм, пралини. Така се казват. Непременно си купете, ако ви се отдаде възможност да посетите Белгия. Друго за кухнята им не разбрах, защото винаги ядяхме в някакво реторантче, собственост я на индийци, я на италианци, я на гърци и т.н., каквито ги има със стотици по центъра около Гранд Плац. Всичките до едно тесни, но дълги помещения с високи тавани, усмихнати сервитьори, пълни маси и тук таме някой черен котарак, който се разхожда собственически покрай масите.
Може би се питате какво е Гранд Плац. Ами това е старият площад на града, където се провеждал големия пазар в неделя. Сега е място за разходка и развлечение, любимото място на всички туристи. Сградите са великолепни, невъзможно е да опиша колко са величествени, как светят целите през нощта, какви майсторки форми, релефи и склуптори са вплетени във фасадите им... Както казах - хубава държава. Но наред със старите сгради, катедрали и цели квартали със стари къщи (но супер супер запазени и поддържани), има и много нови сгради. Все едно си в Ню Йорк - стъкло и метал, стъкло и метал и голеееееми сенки. Но пак е хубаво - идеално са се вплели едно в друго минало и бъдеще... После кацнах на летище София и един едър митничар ме гледаше зверски, когато му казах усмихната: "Добър ден!" и си подадох паспорта. И не пророни нито дума.
След седмица заминах за Румъния в Букурещ. Отново един красив град - огромни сгради има навсякъде и почти всички имат пред името си Grand. Много точно. Наистина са големи и ... хубави. Дворецът на Чаушеску, който сега побира парламента, няколко галерии за изкуство и няколко музея, е втората по големина сграда в света след Пентагона. Чаушеску наистина е бил маниак, такова нещо с тия размери само един болен мозък може да го построи, но пък е хубаво, макар и ненужно ;) Но не само Букурещ е хубав, цялата държава е красива. Много прилича на България по планините. А то сега е есен и си представете каква феерия от цветове е по склоновете на планината. Ходихме до Синайския дворец, манастира в Синай, град Брашов и Замъка на Граф Влад Бран, по-известен като Дракула. Пътувахме с автобус през Букурещ по новите му улици, където колите също спираха, когато пешеходец се доближеше до "Зебрата" и се запътихме към планините по прекрасни пътища. Виках си: "Бре, много еврофондове са дошли тъдява..." Сигурна съм, че е вярно, но поне го виждах. Там всичко отива, за да се направи нещо по-хубаво и както трябва. Румънците въобще не са по-назад от нас, поне наравно сме по пътя към Европа и то с повечко късмет за нас... А по култура на поведение и обслужване няма да ги достигнем скоро. Обгрижват те по всякакъв начин, без да ти се натрапват и без да ти липсва нещо, учтиви и любезни, винаги усмихнати и готови да ти помогнат. Не е за вярване, но е така. В Румъния съм за втори път и този елемент от тяхното развитие и тогава си беше на това ниво, нищо, че бяха по-зле икономически. Но това беше отдавна, сега всичко там е различно. И не само защото има кой да им помага, а и защото има кой да управлява. Като казах управлява и се сетих за нещо друго - Румъния е полицейска държава все още. Полицаи има навсякъде, през 100м на всяка улица, през 1-2 км по пътищата и може би затова дисциплината на пътя им е добра и коли не се крадат. Хората ги е страх от полицаите и им се подчиняват без да дигат гири много-много. Това им е останало от предишния режим явно, тоя страх от властта и подчинението, но пък в крайна сметка си има добър резултат.
Е, има и доста просяци по улиците, чейндж бюрата им са в разцвета си, някои с комисионни от по 10%, но като цяло държавата им се развива много добре и в най-скоро време ще задмине милата ми родина ;(
А в Трансилвания е като приказка. Едни спретнати къщурки, едни стари катедрали, едни жълто-алено-зелени цветове наоколо, едни чисти и спретнати улуци без боклуци и с дворци. Стари и по-нови, ама хубави. Пълен разкош в Синайския дворец и средновековна семплост в замъка на Дракула - и двете си заслужава да ги видиш. Има и други дворци и още много хубавинки, за съжаление служебната командировка не включваше повече разходки, но и това ми стига, за да си изградя представа и да си направя равносметка...
Ех, home, sweet home, дали някога ще придобиеш от хубавите неща на Истинска Европа?


Търсене



Последни събития

• Новина    (07.11-11:44ч.)
Виц         (30.09-18:21ч.)
Коментар (19.08-12:42ч.)
Виц         (11.07-18:27ч.)
• Новина    (19.06-11:54ч.)
Коментар (04.06-22:51ч.)
• Новина    (11.01-22:50ч.)
• Новина    (17.11-13:22ч.)
• Новина    (14.11-09:58ч.)
• Новина    (24.08-11:50ч.)


посещения: 3651494 | онлайн: 53 | sms: 16844 | уникални днес: 249 | импресии днес: 1065 Реализация Милен Василев © 2002
Играй онлайн Sokoban